Имало едно време в София… – не много отдавна, а през декември 2010 г….
Жената Y.Z. е на средна възраст –около 40 г., слаба. Развела се е наскоро с бащата на детето си, с когото прекратила брака си след тежко дело за развод по исков ред. Предлагала на съпруга си да направят опит да се споразумеят чрез медиация, за да прекратят брака си интелигентно по взаимно съгласие, но той бил твърдоглав и “немодерен”. По делото за развод се е явявала сама, защото е адвокат, но се оказало недобра идея да чете свободните съчинения на колегата си, който защитавал съпруга й. Добре че синът им вече е пълнолетен и не се наложило да спорят и за родителски права. А и от година вече синът им се подготвя, за да става студент по право в Софийския университет – не трябвало да се безпокои и той за родителските им войни. Иска да става съдия по наказателни дела и да наказва лошите “В името на народа”.
След поделянето на общите вещи след развода и един малък апартамент в Надежда, придобит по време на брака, става нейна изключителна собственост и тя решава да го отдаде под наем.
Сключва договор за посредничество с агенция за недвижими имоти и се запознава с брокера, с който ще работи. Адвокатският й нюх й подсказва, че брокерът не е от честните, но си казва: “Стига паранои”. Един ден, в средата на декември 2010 г. брокерът й звъни, за да й каже, че има кандидат – наемател за нейния имот. Иска да организират оглед и … организират.
Кандидат – наемателят е от Видин и идва да живее и работи в София, защото тук било “друга България”. Едър, пълен, на 26 г. Държи се малко асоциално, но жената си мисли “Сигурно живее по-трудно така”. Нахалства, иска намаление и на без друго ниската наемна цена, иска и да отсрочи плащането на депозита, защото нали идвала Коледа, на човек му трябвали пари, а на нея не чак толкова – нали е собственик на имот в Надежда, а това е в София – “другата България”. Вярно е, че последната година почти не е работила заради тежкия си развод, но тя е свикнала да излиза от зоната си на комфорт. Жената се съгласява. Сключват договор за наем – в него брокерът записва саморъчно с почерк като кардиограма, че плащането на депозита се отсрочва до … еди кога си. Наемната цена също е намалена под натиск на брокера, на който тя плаща комисионна 60 процента. Прави й впечатление, че наемателят не плаща комисионна, но брокерът й е казал, че не се познават.
Февруари 2011 г. жената звъни за пореден път на наемателя от Видин, но той не отговаря и не връща обаждане. Не е плащал наемната цена за януари, а вече е февруари. Пише му смс, че ще отиде вечерта до имота, за да се разберат, че е сключен договор за наем, а не заем за послужване. Когато отива, наемателят не й отваря, но се чува музика от апартамента. Натиска настоятелно звънеца не веднъж. Звъни й телефонът, обаждането е от брокера, който бе извършил посредническата “услуга”. Приема обаждането, за да чуе ред обиди и неприлични думи, сред които и “Ти за каква се мислиш”, “Коя си ти да ходиш там”, “Махай се”. Жената е възмутена и иска да развали договора за наем – пише бележка с предизвестие и я залепва на вратата.
Срокът за предизвестие изтича без обаждане от наемателя. Брокерът обаче звъни многократно, за да я заплашва, че ще я намери и пречука. Жената не се отчайва и отива до апартамента в Надежда една вечер след изтичане на предизвестието. Натиска звънеца и вратата този път се отваря. Вижда наемателя и брокера, който се държи по същия немил начин, както и месец по-рано. Жената казва, че ако не се изнесе до час, ще звъни на 112… Наемателят се изнася … некратко време, но жената чака да й върне ключовете.
На следващия ден започват системни обаждания от различни номера и от различни хора, казващи й едно и също: “Ще те намеря и ще те пречукам”. Жената се страхува да ходи до имота в Надежда и затова не бърза с отдаването му под наем. Вярно, че ще има пропуснати ползи, но физическата цялост е преди всичко.
И така … няколко месеца. Жената не може вече да спи, появява й се световъртеж и стягане в гърдите, не се храни – след развода … и този стрес е много. Не се оплаква на никого, защото като адвокат е свикнала само да прима оплаквания. Страда и от обстоятелството, че синът й разбира за обажданията и здравословните й проблеми, а точно сега трябва да е спокоен.
Някога, когато си подаваше заявлението за прием в САК, бе ходила на психиатър, за да удостовери последният, че е изключително психически стабилна. Някога, но не сега. И все пак й остава малкото лъвско сърце и чувството за справедливост.
Минава още време. Жената прекратява договора с мобилния оператор за номера, който ползва, и сключва нов договор за мобилна услуга с нов номер – заради обажданията със заплашително съдържание.
Началото на декември 2011 г. Жената тегли от банкомат някаква сума и установява, че липсват 2000 лева. Влиза в клон на съответната банка и разбира, че има наложен запор върху вземанията й по банковата сметка в размер на 2000 лева. Служителят й дава координати на частен съдебен изпълнител. Отива в кантората на последния, който й връчва обезпечителната заповед. Чете “В името на народа…” – по искове на недобросъвестния наемател срещу нея. Отива в Софийски районен съд, Гражданско отделение, търси деловодството на състава, който работи по образуваното срещу нея дело. Запознава се с исковата молба и от нея разбира, че въпросният наемател от Видин всъщност бил нейна жертва, той бил добросъвестен, а тя го изгонила без предизвестие една вечер. Наемателят иска неустойка в размер на 400 лева и твърди, че е платил депозит в размер на 600 лева при сключването на процесния договор за наем, а тя дори му искала още веднъж депозит в пълен размер. Твърди и че бил платил комисионна на брокера в размер на 400 лева и има претенция за възстановяване и на тази сума, защото той бил добросъвестен и това му са имуществени вреди. Щял да доказва основателността на претенциите си със свидетелски показания на брокера, извършил посредническата “услуга”. Писменото доказателство с нечетлив почерк като кардиограма е абсолютно изопачено – това било добавено впоследствие, когато искала допълнителния депозит. Ищецът е внесъл гаранция десет процента, за да му допуснат обезпечение на исканията в пълен размер.
Жената е в шок, но не се предава. След няколко дни тя депозира отговора си на исковата молба срещу нея заедно с насрещна искова молба. Има насрещни искове на договорно и на деликтно основание, но как ще доказва последните, като не се бе оплаквала дори. Писала е, че ще доведе пълнолетния си син да свидетелства за здравословните й проблеми. Но знае, че ще бъде трудно доказване, защото фактите с правно значение за исковете й на деликтно основание са почти недоказуеми в случая.
Минава време и жената получава призовка за първото по делото заседание ведно с определението на съда с проектодоклада. Свидетелските показания на сина й са допуснати, както и на брокера, който щял да установява нейната недобросъвестност.
Идва денят и часът за първото по делото съдебно заседание. Тя и синът й са там, вижда и наемателя заедно с адвоката му и брокера. Съдията ги вика на микрофон. Влизат… Първи дава показания свидетелят на ищеца – брокерът. Както и очаква – предупреждението на съдията за наказателна отговорност при лъжесвидетелстване изобщо не спират брокера да излъже … за всичко. Тежко й е, но приема факта – лъжецът е лъжец и в съдебна зала.
И така… В последното по делото заседание съдията съобщава кога ще обяви съдебното решение.
Около месец по-късно съдебното решение е връчено на жената и тя чете, че е осъдена като недобросъвестна страна по казуса да заплати 2000 лева на ищеца по първоначалните искове, защото със свидетелските показания на брокера била установена нейната недобросъвестност, а т.к. синът й бил заинтересован като близък роднина, съдът не взема под внимание неговите свидетелски показания. Осъдена е и за разноски. Жената е изморена… много изморена. Като адвокат с опит знае, че това може да се очаква – съдът съди и решава според доказателствата. Няма да обжалва, няма сили.
Минават много години, синът става младши съдия по наказателни дела и започва да съдейства в наказването на лошите “В името на народа”. Но после… едва след три години – през 2023 г., спира да иска да наказва лошите “В името на народа”, напуска и става медиатор като майка си, която след делото срещу нея, завършва започнатите дела, връща адвокатската карта и става медиатор против съда, за да подпомага търсенето на СПРАВЕДЛИВИ решения в интерес на отделната ЛИЧНОСТ, която е част от НАРОДА.